КРЪГОВРАТЪТ НА ЖИВОТА

автор и илюстратор: Маги Шахънска

Имало едно време един самотен старец. Той имал само един син, който го посещавал веднъж годишно. През останалото време нямало с кого и дума да си каже. Бил тъжен, чувствал се изоставен и се сърдел, че синът му е заминал надалеч от него.

Един пролетен ден решил, че трябва да направи нещо по въпроса, за да не мисли за липсата на сина си и да не страда от самота. Той решил да си купи клонки от малини, да ги засади и да ги отгледа като свои деца, които винаги ще са до него.

– Така няма да ми е самотно, казвал си старецът.

Избрал най-хубавото и най-слънчевото място в градината си. Взел голяма лопата, изкопал дълбоки дупки и засадил малиновите клонки близо една до друга, толкова близо, колкото искал синът му да е до него.
Започнал да ги полива, да им се радва и да им говори колко много ги обича, как нищо няма да им липсва и винаги ще са добре при него.

След месец на непрестанна грижа се появили първите зелени пъпчици, които щели да се превърнат в сладки червени малини. След още един месец, пъпките започнали да се разтварят една по една, разкривайки нежни розови цветчета. И така, на третия месец от засаждането, започнали да се раждат първите малини.

Толкова щастлив бил старецът в този миг. Не си спомнял какво е самота.
Викал всичките си съседи да видят реколтата му и да се похвали с малините си. Малините продължавали да растат все по-високо и по-високо. Разпрострели се из цялата градина. Толкова гъста станала растителността, че на стареца вече му било трудно да е сред тях и да им се радва.

Някои от малините окапали и изгнили, защото в последния месец валяло много продължително и почвата се била наводнила. Някои пък станали толкова високи, че старецът не можел да ги стигне. Други пък се увили по общата ограда със съседа и минали в неговия двор. Старецът отново се натъжил, че е оставен сам и че не можел както преди да се радва на малините си.

Този път решил да си вземе папагал, от тези, които говорят. Освен че искал компания, която да го слуша, искал от време на време и на него да му говорят.

– Така няма да ми е самотно, казвал си старецът.

Папагалът повтарял всичко, дори въпросите, които синът на стареца задавал, когато му се обаждал да го чуе. Така, дори когато синът му го нямало, сякаш бил при него.

– Как си, татко? Добре ли си? Ял ли си? – повтарял папагалът дословно думите на сина на стареца.

Толкова щастлив бил старецът в този миг. Не си спомнял какво е самота.
Двамата с папагала правели всичко заедно. Пазарували заедно. Редели керемидите на покрива заедно. Дори играели на криеница, докато ги редели, защото това била любимата игра на папагала. Но в онзи ден, докато редели керемидите на покрива, изневиделица се забила ламарина, завихрена от вятъра. Папагалът се стреснал, полетял надалеч и от страх повече не се върнал.
Старецът отново се натъжил, че е оставен сам и че не можел както преди да се радва на папагала си.

В този момент от централния площад на селото се дочула музика и радостни възгласи. Старецът, като чул смеха и вълнението на другите, решил да се присъедини към тях.

– Така няма да ми е самотно, казвал си старецът.

На площада имало панаир. Хора от цялото село, та и от други села, били дошли заради него. Било пълно с щандове за храни, с пързалки, увеселителни влакчета, виенски колела, пуканки и захарен памук. Било толкова весело, всички били усмихнати и любезни. Старецът цял ден разговарял – с всеки продавач, с всеки посетител на панаира, с всяко животинче там.
Толкова щастлив бил старецът в този миг. Не си спомнял какво е самота.
Докато не се стъмнило, всички светлини угаснали и хората се разотишли. Старецът отново се натъжил, че е оставен сам и че не можел както преди да се радва на присъствието и компанията на посетителите.

В този миг се дочули многобройни стъпки, бързащи към площада. Старецът се обърнал и видял сина си да тича към него с две деца под ръка.

– Татко, прибрах се. Запознай се с децата ми – твоите внучета. Дойдохме да празнуваме заедно на панаира, казал синът му.

Толкова щастлив бил старецът в този миг и тогава осъзнал, че това е кръговратът на живота.
Нищо не е завинаги до нас, но можем да го изживеем така, че да остане завинаги в нас и в нашите сърца.

Край.

Чуйте аудио запис на приказката тук

Споделете приказката с близки и приятели ↓