КОЛЕДНАТА МАГИЯ НА НИКОЛ

автор и илюстратор: Маги Шахънска

Никол извади дневника си и прелисти страниците.
– Така, да видим…
– За днес имам да изслушам аудио урок по испански, да отида на урок по английски иии да си направя освежаваща маска за лице.

Казвайки “маска за лице”, Никол се погледна в огледалото, което стоеше на бюрото ѝ. Искаше да огледа лицето си, но се разсея, когато в отражението видя календара. Оставаше само един ден до Коледа. Изведнъж тя подскочи и изтича до гардероба със спортните си облекла за танци. Отвори го и започна да търси…

– Утре е коледният ни концерт, а коледното ми трико още не е готово. – притеснено каза Никол.

После изтича отново до огледалото и развърза косата си.
– Не съм решила и с каква прическа ще бъда. – добави тя с нарастващо притеснение.

В рамките на няколко минути, пулсът на Никол премина от състояние на спокойна снежинка в бурна зимна виелица.
– Какво ще правя сега..? – запита се тя.

– Никол, можеш ли да дойдеш за минутка? – извика я майка ѝ.
– Прабаба ти е на телефона, иска да те чуе преди концерта. – добави тя.

– О, мамо… Не мога да говоря сега. – отговори Никол.
– Имам толкова много неща да свърша. – добави тя.

Никол не знаеше колко време беше минало, откакто е станала, но имаше чувството, че времето минава толкова бързо, че няма нито минута за губене. Тя се настани пред тоалетката си, на която беше залепила изрезки от списания с красиви прически. Опита се да се фокусира и да избере една, с която да бъде на коледния концерт.

Изведнъж: “БАМ!”

С гръм и трясък по-малкият ѝ брат нахълта в стаята. Целият беше омотан в коледни лампички. Толкова се беше увил, че не можеше да ходи, и лазеше по земята като светеща коледна гъсеничка.

– Коледа! Коледа! – повтаряше радостно той.

– О, Крисче! Не ми е до окраса сега. Излизай от стаята! – нареди Никол.

Крис се изтърколи към коридора, оплитайки малки предмети с кабела на лампичките. В следващия миг се чу коледна аларма…

– О, не! Закъснявам за урока по английски. – извика разтревожена Никол.
Тя грабна раницата си и изхвърча от стаята.

– Никол, няма ли да хапнеш нещо? Сготвила съм любимото ти ядене. – попита я майка ѝ.

– О, мамо, нямам нито минута повече. Тръгвам!

По пътя си Никол забеляза стотици плакати и билбордове, рекламиращи концерта, в който щеше да участва. На червен фон със златисти букви пишеше: “Присъединете се към нашия коледен концерт: Ileno de amor”, което означаваше “изпълнени с любов”.
Това заглавие накара Никол да се замисли…

– Какво изпълва хората с любов? Танците ли?

Докато разсъждаваше, вперила поглед в плаката, автобусът, на който трябваше да се качи, мина покрай нея.
– О, не! Не! Почакай! Спри! – викаше след автобуса Никол.

Докато тичаше след него, от винения щанд на коледния базар се чу мъжки глас:

– Ми амор! Николче! Ми амор!

Никол се спря и видя баща си.

– Тате! Нищо не върви по план днес. Утре е коледният ни концерт, а коледното ми трико още е при шивачката. Не съм избрала прическа, изпуснах урока по английски… Ще забравя движенията за танца от толкова много стрес. – обясняваше Никол на баща си със сълзи на очите.

– Спокойно, аморче! – каза баща ѝ в опит да я утеши.
– Да отидем до шивачката да вземем трикото, а после ще изберем прическата. – добави той.

Двамата поеха по тясна дълга уличка, изпълнена с магазинчета. Коледните лампички, с които бяха окрасени витрините, озаряваха пътя с топлина и надежда. Сякаш улицата беше магичен тунел, в края на който се сбъдваха коледни желания.

Когато стигнаха до магазина на шивачката, понечиха да влязат, но вратата беше заключена. На едно от стъклата, под зелени борови клонки, беше оставена бележка:
“С намалено работно време покрай коледните празници.”

– Какво? Тате, казах ти… Нищо не върви по план днес.

Никол се разплака и побягна към вкъщи.
Щом се прибра, захвърли раницата на земята, седна пред тоалетката си и отвори дневника си. Според записките, все още трябваше да довърши урока си по испански и да си направи маска за лице.

Никол извади маска за гладка и сияйна кожа, сложи я на лицето си, пусна аудио урока по испански и се отпусна на стола.

Имаше нещо специално в тази маска за лице. Ухаеше коледно, на ябълки и канела, и действаше толкова успокояващо. Сякаш изпълваше Никол с любов.
Тя отново се сети за заглавието на концерта “Ileno de amor”, “Изпълнени с любов”.

– Коледата ли изпълва хората с любов? – запита се Никол.

Изведнъж вратата на стаята ѝ се отвори.

– Николче, ще хапнеш ли с нас коледен щрудел? Прясно изпечен. – мило я приканваше баба ѝ.

Обикновено Никол избягваше семейните сбирки. Смяташе ги за скучни и ненужни, но реши, че може да хапне едно парче щрудел. Тя стана, мина покрай баба си, без да каже нито дума, и влезе в трапезарията.

– Николче, да направим ли пробна прическа за утре? – попита я другата ѝ баба, която беше дошла специално за коледния концерт на Никол.
– Кръстницата ти донесе коледното ти трико. Тъкмо ще преценим каква прическа ще подхожда. – добави тя.

– О, благодаря ви! – извика радостно Никол, изпълнена с щастие и любов.

В този момент тя осъзна, че това, което изпълва хората с любов, е присъствието на близки и роднини. С тяхната любов и помощ всичко се нарежда, а танците и Коледа са просто прекрасна възможност всички да бъдат заедно на едно място.
Затова и коледният концерт носеше името “Изпълнени с любов”. Зала, изпълнена с близки и роднини, е зала, изпълнена с любов.

И така, за първи път от много време насам, Никол прегърна всички и дори покани брат си да танцуват заедно в подготовка за концерта.

Край.

Чуйте аудио запис на приказката тук

Споделете приказката с близки и приятели ↓